Уважаеми присъстващи, аз не бия момчето по Коледа и Великден...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
6 януари 2023 година
Путинският „ режим на тишината “ по Коледа даде на света безпогрешен лакмус, идеален тест за сериозно мислене, емпатия и съвест.
Боже мой, внезапно се излюпи една моя другарка от Самара, Русия. 10 месеца мълча. Съобщението й – без едно „ здрасти “ даже – е изпратено от чужд номер (познатия го блокирах още през март).
„ Режимът на тишината, в случай че си обърнала внимание, е препоръчан за великия християнски празник! – написа ми тя. – Това е по въпроса за безбожността на нашия президент, когото толкова хулиш. Нали нищо не греша? “
Нищо не бъркаш, Света. „ Шибан атеист “ – това е откъс от мой запис в дневника от февруари. Толкова меко казано, че в този момент чак ме е позор.
Ще ти опиша за този популярен „ доброжелателен акт “, базирайки се на конкретен пример.
Твоят чичо Толя, доколкото си припомням, е излежал 6 години затвор за това, че свиреп пребивал личния си наследник (сори – „ възпитавал “ го).
И чак когато 13-годишното момче се озовало в реанимацията, вуйна ти се престрашила да се оплаче от своя съжител в милицията.
А когато след здравното проучване са излезли наяве ужасите на постоянните побои, счупвания, изкълчвания и други контузии по момчето (да си го кажем напряко: смъкнал се от побоите бъбрек, влошено зрение (досега помня диагнозата дословно) „ заради черепно-мозъчна травма, която е протекла без здравна интервенция “ – ти как плачеше единствено. Как проклинаше чичо си.
Как ходеше в църквата за верните отговори – набожната ми ти… А аз часове наред те успокоявах по телефона.
А в този момент си показа: в съда чичо ти Толя става и споделя: „ Уважаеми присъстващи! Аз в никакъв случай не съм пердашил момчето по Коледа, Великден и Кръстовден! “.
И хората в залата го приветстват: „ Браво, това е друго нещо. Благодетел си ти, „ бащата на годината “, праведник… “
Надявам се, Света, най-малко те разсмях.
Мисля, че през днешния ден в света се появи безпогрешната лакмусова хартийка, идеалният тест за сериозно мислене, емпатия и съвест. Помолете който и да е човек, без значение от местоживеенето му, статуса му, финансовото положение и изповедание с две думи да изкаже отношението си към тази чудовищна война, развързана от обезумелия тиранин и неговите жители.
Путин– х…йло! И това е. Тестът е изискан. Две линии. Вие сте естествен.
P. S. При теб излезе единствено една линия, Света. За страдание.
15 януари 2023 година
Днипро. Градът на краткотрайната ми евакуация. Искрено го обикнах за тези три месеца. Той е топъл. Някакси спокоен. Без нашия харкивски въодушевен възторг („ Най-добрия в света монумент на Тарас Шевченко! Втори по големина площад в Европа! Най-разнообразния парк на атракционите в Украйна!) Да, да, всичко това е особено за Харкив, по какъв начин да го отрека. Такива сме ние – нещо като отличничката от първия чин.
Днипро ми наподобява на срамежлив момък. Не на хулиганин от последния чин, не на хвалипръцко. А на положително, възпитано момче от еврейско семейство.
Не знам, може би това чувство изникна, тъй като живях не в центъра му, а някъде там, на левия бряг на реката.
Много харесах природата. Почти във всеки микрорайон има езеро, парк, гора. Рай за кучкарите. Ние с Хектор всеки ден се разхождахме на ново място – в големия парк в „ Дружба “, в боровата гора във „ Фрунзе “, край „ Куряче езеро “ („ Кокоше езеро “), из плажовете, парковете и крайречните пътеки.
И на всички места хората са необикновено отзивчиви. Отначало, по харкивски навик, хващах Хектор за нашийника, щом ни наближат минувачи. Защото „ махнете това куче “, „ ще извикам полиция “ и така нататък, даже „ ще го гръмна “ – е типично за Харкив (простете, доста обичам своя град, само че това е обективната картинка).
В Днипро ме смайваха хората, даже млади майки с дребосъци, които освен с усмивка гледаха добермана, само че и непрекъснато ме молеха за позволение да го погалят.
Веднъж една двойка с дечица пристигнаха при нас с молба да се снимат „ с това куче “.
Да, по този начин е – аз дефинирам степента на дружелюбие на хората съгласно тяхното отношение към кучета. Това е моят мерник.
Дори в супермаркета АТБ ни пускаха с Хектор без проблеми, с една молба: „ в случай че не ви затруднява, сложете му намордник “. А купувачите не се дърпаха в смут, а постоянно споделяха: „ А кой е този хубавец, пристигнал при нас? “.
Веднъж забравих да взема на разходката кучешката чиния за вода, а беше горещина. Ние сме в центъра, в близост няма подобаващ магазин, отворих вратата на едно кафене и помолих да ми продадат пластмасова чинийка. Стоя на прага с добермана, като бежанка. А келнерите замахаха с ръце: „ Влезте вътре, заповядайте! “. Донесоха му паница с вода и даже го почерпиха със саламче.
Апропо, аз доста обмислях този феномен. Разстоянието сред нашите градове е някакви са 200 км. Защо тогава има такава разлика? Може би тази голяма река подарява жителите на Днипро някакво учудващо умиротворяване? Затова те са толкоз приветливи и усмихнати.
Днипро… Вчера ние в Харкив стояхме 12 часа без ток, вода и отопление. Но щом се появеше връзка, първо се опитвахме да разберем, по какъв начин е там, при вас.
Страшна покруса.
Скърбя дружно с вас. Ненавиждам дружно с вас.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
6 януари 2023 година
Путинският „ режим на тишината “ по Коледа даде на света безпогрешен лакмус, идеален тест за сериозно мислене, емпатия и съвест.
Боже мой, внезапно се излюпи една моя другарка от Самара, Русия. 10 месеца мълча. Съобщението й – без едно „ здрасти “ даже – е изпратено от чужд номер (познатия го блокирах още през март).
„ Режимът на тишината, в случай че си обърнала внимание, е препоръчан за великия християнски празник! – написа ми тя. – Това е по въпроса за безбожността на нашия президент, когото толкова хулиш. Нали нищо не греша? “
Нищо не бъркаш, Света. „ Шибан атеист “ – това е откъс от мой запис в дневника от февруари. Толкова меко казано, че в този момент чак ме е позор.
Ще ти опиша за този популярен „ доброжелателен акт “, базирайки се на конкретен пример.
Твоят чичо Толя, доколкото си припомням, е излежал 6 години затвор за това, че свиреп пребивал личния си наследник (сори – „ възпитавал “ го).
И чак когато 13-годишното момче се озовало в реанимацията, вуйна ти се престрашила да се оплаче от своя съжител в милицията.
А когато след здравното проучване са излезли наяве ужасите на постоянните побои, счупвания, изкълчвания и други контузии по момчето (да си го кажем напряко: смъкнал се от побоите бъбрек, влошено зрение (досега помня диагнозата дословно) „ заради черепно-мозъчна травма, която е протекла без здравна интервенция “ – ти как плачеше единствено. Как проклинаше чичо си.
Как ходеше в църквата за верните отговори – набожната ми ти… А аз часове наред те успокоявах по телефона.
А в този момент си показа: в съда чичо ти Толя става и споделя: „ Уважаеми присъстващи! Аз в никакъв случай не съм пердашил момчето по Коледа, Великден и Кръстовден! “.
И хората в залата го приветстват: „ Браво, това е друго нещо. Благодетел си ти, „ бащата на годината “, праведник… “
Надявам се, Света, най-малко те разсмях.
Мисля, че през днешния ден в света се появи безпогрешната лакмусова хартийка, идеалният тест за сериозно мислене, емпатия и съвест. Помолете който и да е човек, без значение от местоживеенето му, статуса му, финансовото положение и изповедание с две думи да изкаже отношението си към тази чудовищна война, развързана от обезумелия тиранин и неговите жители.
Путин– х…йло! И това е. Тестът е изискан. Две линии. Вие сте естествен.
P. S. При теб излезе единствено една линия, Света. За страдание.
15 януари 2023 година
Днипро. Градът на краткотрайната ми евакуация. Искрено го обикнах за тези три месеца. Той е топъл. Някакси спокоен. Без нашия харкивски въодушевен възторг („ Най-добрия в света монумент на Тарас Шевченко! Втори по големина площад в Европа! Най-разнообразния парк на атракционите в Украйна!) Да, да, всичко това е особено за Харкив, по какъв начин да го отрека. Такива сме ние – нещо като отличничката от първия чин.
Днипро ми наподобява на срамежлив момък. Не на хулиганин от последния чин, не на хвалипръцко. А на положително, възпитано момче от еврейско семейство.
Не знам, може би това чувство изникна, тъй като живях не в центъра му, а някъде там, на левия бряг на реката.
Много харесах природата. Почти във всеки микрорайон има езеро, парк, гора. Рай за кучкарите. Ние с Хектор всеки ден се разхождахме на ново място – в големия парк в „ Дружба “, в боровата гора във „ Фрунзе “, край „ Куряче езеро “ („ Кокоше езеро “), из плажовете, парковете и крайречните пътеки.
И на всички места хората са необикновено отзивчиви. Отначало, по харкивски навик, хващах Хектор за нашийника, щом ни наближат минувачи. Защото „ махнете това куче “, „ ще извикам полиция “ и така нататък, даже „ ще го гръмна “ – е типично за Харкив (простете, доста обичам своя град, само че това е обективната картинка).
В Днипро ме смайваха хората, даже млади майки с дребосъци, които освен с усмивка гледаха добермана, само че и непрекъснато ме молеха за позволение да го погалят.
Веднъж една двойка с дечица пристигнаха при нас с молба да се снимат „ с това куче “.
Да, по този начин е – аз дефинирам степента на дружелюбие на хората съгласно тяхното отношение към кучета. Това е моят мерник.
Дори в супермаркета АТБ ни пускаха с Хектор без проблеми, с една молба: „ в случай че не ви затруднява, сложете му намордник “. А купувачите не се дърпаха в смут, а постоянно споделяха: „ А кой е този хубавец, пристигнал при нас? “.
Веднъж забравих да взема на разходката кучешката чиния за вода, а беше горещина. Ние сме в центъра, в близост няма подобаващ магазин, отворих вратата на едно кафене и помолих да ми продадат пластмасова чинийка. Стоя на прага с добермана, като бежанка. А келнерите замахаха с ръце: „ Влезте вътре, заповядайте! “. Донесоха му паница с вода и даже го почерпиха със саламче.
Апропо, аз доста обмислях този феномен. Разстоянието сред нашите градове е някакви са 200 км. Защо тогава има такава разлика? Може би тази голяма река подарява жителите на Днипро някакво учудващо умиротворяване? Затова те са толкоз приветливи и усмихнати.
Днипро… Вчера ние в Харкив стояхме 12 часа без ток, вода и отопление. Но щом се появеше връзка, първо се опитвахме да разберем, по какъв начин е там, при вас.
Страшна покруса.
Скърбя дружно с вас. Ненавиждам дружно с вас.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ